Полускъпоценен минерал Кехлибар
КЕХЛИБАР
Кехлибар - от тур. през перс. кехлибар. Вид изкопаема смола, означавана в бившия СССР и отчасти у нас като янтар. На английски името е амбър (amber) вероятно от арабската дума амбар. Минераложкото му име е сукцинит ( дървесен сок ). Кехлибарът е бил познат на човечеството още от най- дълбока древност. Заедно с кварца и нефрита той е един от първите скъпоценни камъни, на които първобитният човек е обълнал внимание. От Х в. пр. н.е. кехлибар се е добивал по крайбрежията на Северно и Балтийско море.Между Х и VIв. пр.н.е. търговията с кехлибар преминава в ръцете на финикийците, а по- късно на римляните. За това колко моден е бил кехлибарът в Рим по това време свидетелстват разказите, според които малка кехлибарена фигурка тогава е струвала по- скъпо от роб. Заедно със слоновата кост той е бил любим материал за направата на украшения. Увлечението по него се е дължало не само на красотата му , но и на суеверните представи за свръхесетвените му и лечебни свойства. Смятало се е например, че талисманът от кехлибар предпазва от уроки. Широко са ползвали кехлибар и древните лекари, които са го приписвали и при кръвотечение , за понижаване на температурата на болния и дори при заболявания на щитовидната жлеза. А необичайното му свойство да привлича след натриването си с вълнен плат дребни хартиени късчета е карало хората да му приписват магическа и тайнствена сила. Древните учени са смятали, че кехлибарът е "морска пяна", застинала под въздействието на слънчевите лъчи, други го разглеждали като "вкаменен нефт на морското дъно", трети го смятали за " хайвер на непознати риби", втвърден по неизвестни причини, а четвърти- за образуван от урината на неизвестни животни. Наред с тези неправилни възгледи широко разпространена е била легендата, според която кехлибарът се е образувал от сълзите на майката и сестрите на Хелиад. Превърнати в тополи, те оплаквали на брега на реката своя загинал син и брат Фаетон- син на Хелиос-богът на Слънцето.Единствено правдоподобни от това време са били данните от Плиний Стари, че "кехлибарът е сок от особени борове". През средните векове сред учените е господствало вече мнението, че кехлибарът е смола от съвременни дървета, които растат по бреговете на моретата. За налагането на това мнение в науката през този период определено влияние са оказали срещащите се в кехлибара насекоми и други организми, които много приличали на съвременните. Опитите да се открият дърветата, от чийто сок се е образувал този минерал, обаче останали безуспешни. Едва към края на ХVIIв. се появява и разпространява неправилното мнение, че кехлибарът е продукт на някакви почвени химични процеси. Само някои учени остават на позициите за растителния произход на кехлибара и аргументирано оборват представите за неорганичния му произход. Днес това мнение е общоприето. Основните сведения за образуването на кехлибара ни дава неговата форма, кора на изветряне и особено включените органични останки в него. Според тях растителните включения са редкии са едва 0,4% от общото количество на всички наблюдавани органични останки. Запазените растителни включения показват, че характерната част на кехлибароносните гори на терциера е било съжителството на тропичните, субтропичните и бореалните видове в тях. Отделянето на смолата ( или сукцинозата ) на някои представители на тези видове се дължи на раните, получени при ураганни ветрове, мълнии и горски пожари, от резките колебания на температурата през денонощието и твърде разнообразната дейност на насекоми ( бръмбар, корояди, термити и др.), птици ( кълвачи), дребни гризачи ( катерици) и по- едри бозайници. Известно е, че от нараненото място на дървото се отделя смола, която предпазва раната и води до оздравяването й. Основната причина за увеличеното отделяне на смола е израстването на иглолистните растения от умерената зона в непригодните за тях условия на южните ширини. Забелязано е например, че смолоносността на обикновения бор рязко нараства на юг и достига своя максимум в районите на най- южните части от зоните му на разпространение. Всичко това показва, че еоценовите кехлибароносни растения са расли вероятно при подобни условия, или по- точно казано - на границата на бореалната и субтропичната област. Това са зони, които се характеризират с повишена средногодишна температура( до 20 градуса С ) и влажност. Тези условия са увеличавали нормалната смолоносност на боровете и са предизвиквали усилена сукциноза. Данни за условията, при които са расли смесените бореалнотропични кехлибароносни гори през терциера, може да се получат и от включенията на животински представители в кехлибара. Днес е установено, че основната част от намерените животински видове са представители на членестоногите. Срещат се и охлюви, птичи пера, косми от бозайници. Известни са и единични представители с гущери и жаби. Откриването на някои от тези своеобразни мумии в кехлибара разказват много за далечното минало, когато той се е образувал. Срещането на членестоногите например в него показва, че кехлибароносните гори са били доста гъсти. Влаголюбивите насекоми, термитите и някои видове мравки и насекоми паразити пък сигнализират, че наред със силно заблатените и влажни местности в тези гори са се срещали и малки ливади, обрасли с дребна трева и храсти. В кехлибароносните гори заедно с големия брой иглолистни смолоотделящи видове ( секвои и някои видове либоцедрус и подокарбус) е имало и дъбове, кестен- дъбове, много лаврови дървета, примеси с палми, лиани, дребни дървета и храсталаци. Такива смесени кехлибароносни гори са расли вероятно през терциера в изобилие в подножията на южните склонове на Скандинавските планини и Украйна. Днес те се срещат единствено в Югозападна Австралия, Нова Зеландия и Нова Гвинея. Сега е общоприето мнението, че кехлибарът се образува от смолата на обединения вид борове Пинус сукцинифера. Предполага се, че отделяната от тези борове смола е била доста рядка (течаща) , указание за което са попадналите в много добре запазили се в нея насекоми. Течната консистенция на кехлибарената смола и отделянето й са се обуславяли от повишеното съдържание на летливи вещества в нея. Тези особености в състава й показват, че тя се е освобождавала не само през деня, когато температурата е била висока, но и през нощта, когато температурата се е понижавала. Доказателство за това са намерените в кехлибара цяла група от насекоми, чиято жизнена дейност се проявява изключително вечер и през нощта. Превръщането на смолата в кехлибар се е извършвало чрез неколкократна смяна на окислителните и възстановителните условия в утайките на постоянното взаимодействие на изходната смола с вместващите скали. Образуването на кехлибара, както и на останалите видове изкопаема смола, следователно е зависело главно от ботаническата принадлежност на попадналите в утайките смоли и тяхната по- нататъшна геоложка история. Кехлибарът се среща във вид на капки, висулки, натеци или нееднакви по форм и дрина късове с добре запазени отпечатъци от дървесината. Размерите има са най- различни, но най- често в границите от 0,1 мм. до големината на лимон или яйце. Кехлибарът се използва от човека от хилядолетия. Красивият му цвят, изящен блясък и отлична прозрачност са позволили употребата му още в древността като материал за изработването на талисмани и украшения. Намерените от времето на неолита в Прибалтика много добре шлифовани и полирани кехлибарени обици, брошки, копчета, огърлици, плочки с различна форма и нанесени по тях орнаменти показват, че тогава той се е ценял изключително високо. Твърде моден е бил кехлибарът и в Римската империя - от него римляните са правели различни украшения и предмети като разнообразни статуетки, барелефи, склуптурни портрети, пръстени, съдове за парафюми, чаши за вино, вретена, ножове за рязане на гъби и др. През средните векове от кехлибара се изработвали предмети за религиозни обреди и култове, за свещници, табакери и др. Неговата художествена обработка обаче е достигнала своя разцвет през XVII-XVIIIв. През този периодса били напаравени много уникални кехлибарени изделия, някои от които и днес заемат място в редица световни музеи. Особено известна от това време е знаменитата кехлибарена стая в бившия Екатерински дворец ( сега музей). Всички стени в нея били плътно облицовани от полирани кехлибарени късчета. От кехлибар са били изготвени и рамките на картините по стените на всички барелефи, бюстове и фигури. Декоративното оформяне на тази стая е било истински шедьовър на изкуството. По време на Втората световна война стаята и целият дворец са били разрушени и ограбени, като и до днес това забележително творение на изкуството не е намерено. Съществува проект за възстановяването на стаята и работата по него вече е започнала.
Цветовете на кехлибара варират от почти бяло до всички нюанси на червеното, жълтото, и кафявото. Има дори син и зелен кехлибар, а понякога се откриват екземпляри с инклузии- насекоми, крайници и хитинови обвивки на насекоми, парченца от мъхове, лишеи и борови иглички, дори малки гущери, завинаги застинали в смолата. Най-широко разпространени са обаче разновидностите в жълти тонове.Особено високо се ценят от колекционерите кехлибарите с включения от растения и насекоми.
Наричали са кехлибара лекарството за всички болести. Стрит на прах, той се приемал вътрешно при неправилна обмяна на веществата и проблеми със стомаха. Камъкът бил смятан за много ефикасно средство срещу черна магия и за предпазване от заклинания и лош късмет. Затова от него се правели различни амулети. В древния Рим гладиаторите го слагали по оръжията и броните си. Стрит на прах кехлибар, разтворен във вино, се пиел при треска, астма и сенна хрема. Финно смлян и смесен с мед и розово масло, бил накапван в ушите при болки и инфекции. Чак до XVIIIв.кехлибарът се използвал за медицински цели - предписвали го при световъртеж, астма, артрит, дизинтерия, припадъци, сърдечни болести и като предпазно средство срещу чумата. В Полша и до днес кехлибарената настойкасе смята за незаменимо средство при простуда, грип, болести на гърлото и дихателните пътища, бронхити, сенна хрема, фарингити. Кехлибарът се препоръчва при виене на свят и проблеми с равновесието. Подпомага дейността на сърцето при сърдечна недостатъчност. Използва се и при главоболие и при упорити кожни заболявания. Носен като колие, стабилизира дейността на щитовидната жлеза и помага при заболявания на очите, ушите и гърлото. В азиатската култура се използват броеници от кехлибарени мъниста за вглъбяване и дълбока медитация, тъй като се смята, че подпомага процеса на просветление и развиват ясновидски способности.
Според народната медицина кехлибарът образува особен енергиен импулс, който " настройва" целия организъм. Ако имате лошо настроение, трудности в работата или се очаква неблагоприятна геомагнитна обстановка, кехлибарът ще ви помогне да се справите със ситуацията. За да подобрите настроението си и да се заредите с жизнена енергия, трябва по- дълго да гледате в късче кехлибар. Той укрепва физическото тяло, влива бодрост, оптимизъм и вяра в собствените сили. Влияе благотворно върху човешкия организъм и електромагнитното поле, възстановява аурата и дори е способен да забавя растежа на раковите клетки и да възстановява кръвта. Не напразно древните гърци наричали кехлибара "електрон". Това означава "слънчево злато" и обяснява защо столетия наред той се е разменял само и единствено срещу злато.
|
+359 988 767 128 
irenam_art@abv.bg
